Гирардинус

Girardinus

Гирардинус
Семейство пецилиеви (Poeciliidae).

Girardinus metallicus, Poey, 1854.Гирардинус металикус
Разпространени са в Коста-Рика и Куба. Обитават неголеми водоеми с течаща вода, също езера и блата. Дължина на самеца до 5 см, на самката до 9 см. D 9-11, А 10-11, ll 29-31. Тялото е изтеглено, невисоко, леко сплескано отстрани. "D" е отнесен към задната част на тялото. Основното оцветяване на тялото е жълто-кафяво до сиво-зелено, с метален блясък. Отстрани една след друга минават тъмни и сребристи напречни ивици. Тъмните кантове на люспите образуват мрежест рисунък. Под очите и на хрилните капачета има няколко блестящи зелени точки. Основата на "D" е с черно петно. При много самци от гоноподия до муцуната минава черна ивица. Хайвера се опложда в тялото на самката и тя ражда напълно оформени малки, които веднага се хранят. Мирни риби. Може да се отглеждат в общ аквариум, с засадени и плаващи растения. Вода: 22-25°С, dH 10-25°, рН 6,5-7,5. Храна: жива, растителна, заместители. Бременната самка с закръглен корем се пренася в отделен аквариум с температура с 2°С повече от при отглеждането, засаден с растения. Бременност 21-28 денонощия. Самката преследва малките (до 60 броя), тя се отделя. Стартова храна: "жива прах". Полова зрялост след 3-4 месеца.