вторник, 10 юни 2008 г.

Хемиграмопетерсиус

Hemigrammopetersius
Хемиграмопетерсиус
Семейство Alestidae.

Hemigrammopetersius caudalis (Boulenger, 1890).Златно Конго
Разпространени са в горските реки от басейна на долното течение на р. Конго. Дължина до 7 см. D 2/8, А 3-4/19-20, ll 29-30. Тялото е изтеглено, умерено високо, сплескано отстрани. Устата е горна. "D" е висок.Имат мастен плавник. Тялото на самеца е прозрачно, жълтеникаво-сиво с зеленикав, синкав или златист блясък. Плавниците са жълтеникави. "D" е сърповиден, изтеглен. Тялото на самката е прозрачно, жълто-сиво. Рибите са мирни, стадни, подвижни, страхливи, придържат се към горните и средни слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, с засадени и плаващи растения, създаващи затъмнени места, но и с достатъчно място за плуване. Вода: 22-25°С, dH 5-20°, рН 6-7,5. За риби, предназначени за развъждане, най-добре dH до 10°, рН 6-7. Храна: жива, заместители (обичат да ловят насекоми от повърхността на водата). За размножаване се слагат 1 самеца и 2-3 самки, които предварително се държат отделно около 2 седмици. Размножителен аквариум от 80 см, ниво на водата 15 см, на дъното сепараторна мрежа с дребнолистни растения. Аквариума се затъмнява и се покрива, тъй като рибите могат да изкочат. Вода: 24-26°С, dH 2-4°, рН 6-6,5. Хвърлянето на хайвера става обикновено с първите слънчеви лъчи. Самката хвърля до 500 зърна. След хвърлянето рибите се отделят, нивото на водата се понижава до 5 см. Инкубационен период 5-8 денонощия, малките плуват след 1-1,5 денонощия. Стартова храна: инфузории. Малките лошо понасят замърсяването.

Етикети:

Хемихромис

Hemichromis
Хемихромис
Семейство цихлиди (Cichlidae).


Тялото е изтеглено, доста високо, сплескано отстрани."D" е дълъг. Рибите са териториални, обитават средните и долни слоеве на водата, степента на агресивност зависи от вида и е индивидуална. Най-добре е да се отглеждат във видов аквариум с растения с твърди листа и защитени от изравяне от рибите, а също с плоски камъни и корени. Вода: 22-26°С, dH до 20°, рН 6,8-7,5, ежеседмична смяна на 1/4 от обема. Храна: жива, заместители. Размножаването е по двойки (най-добре е двойката да се образува от група млади екземпляри) може да става и в обикновен аквариум. Стимул за хвърляне на хайвера е повишаването на температурата с 2-3°С и смяна на водата. Хайвера, обикновено, се хвърля на плосък камък (до 500 зърна). Родителите се грижат за хайвера и потомството и през това време стават агресивни. Инкубационен период 2-5 денонощия, малките плуват след 4-6 денонощия. Стартова храна: науплии на циклопс, нематоди.
Hemichromis bimaculatus Gill, 1862.Хромис-красавец
Разпространени са в басейна на реките Конго, Нил и Нигер. Дължина до 15 см. D XIV-XV/10-12, А 111/8-9, ll 26-27. Гърба е тъмно-маслен, страните са зеленикави или светло-маслен, корема е с червеникав оттенък. По средата на тялото има черно петно. На края на хрилното капаче има черно-синьо петно. Отстрани има редове блестящи зелено-сини петънца. Понякога се появява слаба тъмна надлъжна и няколко напречни ивици. "D" е червен с различни оттенъци, "А" е светло-маслен. Оцветяването на рибите силно се променя в зависимост от местопроизхождението. Хищници, агресивни са, не търпят нахлуване във своята територия, но се срещат и по-миролюбиви екземпляри. Силно ровят грунда, изравяйки растенията.
Hemichromis fasciatus Peters, 1858.Златист хемихромис
Разпространени са в западната част на Африка, от Сенегал до Конго. Обитават водоемите от всички типове, в това число и със слабо солена вода. Дължина до 30 см, в аквариум до 18 см. D XIV-XV/11-13, А 111/8-11, ll 28-30. Гърба е маслен, страните са никелово-жълти с зеленикав оттенък. На хрилното капаче има зелено-синьо петно, отстрани няколко тъмни, едри петна. Плавниците са зеленикави или жълтеникави. През размножителния период тялото става с наситено златист блясък, отстрани се очертават 5 едри блестящи черни петна, между които редове по-ситни. Самеца е по-строен, самката е по-малка. Рибите са агресивни, ровят в грунда, необходими са укрития. Хищници. Младите екземпляри може да се бият до смърт.
Hemichromis lifalili Loiselle, 1979.Червен хемихромис
Разпространени са на юго-изток и юг в Заир. Обитават плитките езера, напоителни канали и рекички. Дължина до 15 см, в аквариум по-малко. В XIII-XV/10-12, А 111/8-9, ll 25-27. Тялото е кърваво-червено с безразборно разпръснати блестящи сини петънца. По средата на тялото има едро, синьо до черно петно, което понякога избледнява. Нечифтните плавници са виолетови до червени. По-слабите риби стават със сива маскировъчна окраска и са трудно различими. Самеца е оцветен по-интензивно, с възрастта на главата му се образува мастна издатина. Самката има по-малко сини петна.

Етикети:

Хелостома

Helostoma
Хелостома
Семейство Helostomidae.

Helostoma tennincki Cuvier, Valenciennes, 1831.Целуващо се гурами
Разпространени са в Тайланд и островите Калимантан, Суматра и Ява. Обитават блатата, изкуствените езера гъсто обрасли с растения, а също и каналите в оризовите полета и бавнотечащите реки. Дължина до 30 см, в аквариум значително по-малко. D XVI-XVIII/13-16, А XIII-XV/17-18, ll 43-48. Тялото е изтеглено, високо, с елипсовидна до яйцевидна форма, силно сплескано отстрани. Устните са дебели, устата е малка. "D" и "А" са дълги. Основното оцветяване е сребристо-зелено до жълтеникаво-сребристо, отстрани често се виждат множество тъмни щрихи, хрилното капаче е с 2 тъмни вертикални ивици. Плавниците са зеленикави до сиво-жълти. При разглеждане отгоре самката е по-пълна. Дишат атмосферен въздух с помощта на хрилен лабиринт. Рибите са мирни, придържат се към средните и горни слоеве на водата. При голямо количество риби се наблюдават битки за територия. Унищожават хидрите и някои видове зелени водорасли. Може да се отглеждат в общ аквариум от 100 л (в по-малък са плашливи) с мощни твърдолистни, а също и плаващи растения. Аквариума трябва да е закрит отгоре, за да може въздуха който дишат рибите да е топъл. Вода: 24-28°С, dH 5-20°, рН 6-7,5. Храна: ситна жива, растителна, заместители. Размножаването е по двойки, по време на брачните игри рибите се "целуват". Хвърлянето на хайвера става както в общ, така и в размножителен аквариум и се стимулира със свежа вода. В аквариума трябва да има плаващи растения, под които рибите хвърлят хайвера. Гнездо не строят, не пазят хайвера и малките, не си изяждат хайвера. Инкубационен период 18-24 ч, малките плуват след 30-48 ч. Стартова храна: инфузории. Полова зрялост след 2 години.

Етикети:

понеделник, 9 юни 2008 г.

Хасемания

Hasemania
Хасемания
Семейство харациди (Characidae).

Hasemania nana (Lutken, 1874).Медна рибка. Медна тетра. Хасемания.
Разпространени са в юго-източната част на Бразилия. Дължина до 6 см. D 0/11, А 0/17-19, ll 30-32+3. Тяло изтеглено, с елипсовидна форма, сплескано отстрани. То е сребристо, при самеца синкаво, при възбуда и през размножителния период със медно-червен блясък, при самката с зелено-жълт. По тялото минава надлъжна черно-синя ивица, с различна степен на интензивност, чак до края на "С". Над нея при самеца има златиста, при самката жълта ивица. Краищата на нечифтните плавници са белезникави. Плавниците на самеца са кафяво-червени, на самката -- жълтеникави. Мирни, стадни, подвижни риби, придържат се към средните слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, с засадени и плаващи растения за създаване на тъмни места. Вода: 18-24°С, dH 5-20°С. рН 6,5-7,5, богата на кислород. Храна: жива, заместители. Размножаване по двойки или в стадо. Размножителен аквариум от 25 см за двойка, без грунд с затъмнено дъно, сепараторна мрежа, на нея растения с удължено стебло и разсечени листа. Вода: 24-27°С (с 2-3°С повече от при отглеждането), dH 4-12°, рН 6-6,5 (0,5 от обема аквариумна, 0,5 от обема свежа вода). Преди размножаването самките и самците 2 седмици се държат отделно. Болшинството акваристи слагат рибите вечер, сутринта става хвърлянето на хайвера (до 200 зърна), след което рибите се отделят, тъй като си ядат хайвера. Аквариума трябва да се затъмни, тъй като "хайвера се страхува от светлината". Инкубационен период 1-2 денонощия, малките плуват след 3-5 денонощия. Стартова храна: инфузории. Полова зрялост на самците 6 месеца, на самките 4 месеца.

Етикети:

Гиринохейлус

Gyrinocheilus
Гиринохейлус
Семейство Gyrinocheilidae.

Gyrinocheilus aymonieri (Tirant, 1883).
Разпространени са в горските ручеи на Тайланд и о.Калимантан. Дължина до 25 см, в аквариум до 15 см. D 3-4/9-10, А 3-4/4-5, ll (37) 39-41. Тялото е силно изтеглено на дължина, със леко изпъкнал профил на гърба и плосък и широк корем. Строежа на устата обезпечава възможността да се прилепва към предметите, а също да изсмуква водорасли. Тялото е сиво- до жълто-кафяво с тъмни петна, по което понякога може да минава надлъжна ивица. Тъмната окантовка на люспите образува мрежест рисунък. Плавниците са жълтеникави до сиви. На "С" има ситни тъмни точки. Младите екземпляри са миролюбиви, изяждат водораслите, но само късите и меките. С възрастта стават териториални и агресивни, прилепят се към едри спокойни риби, повреждайки кожата им. Придържат се към всички слоеве на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, но само с много подвижни риби. Необходима е гъста растителност и укрития, също и корени. Вода: 23-26°С, dH 5-20°, рН 6,5-7,8, богата на кислород, чиста. Храна: жива, растителна, заместители. Растителната храна е особено необходимa на младите риби. Има информация за развъждане в развъден аквариум 130х50х30 см със сепараторна мрежа и поставена под ъгъл помпа, създаваща течение. Вода: 24°С, dH 4-5°, рН 6,8. За размножаване са взети 2 самеца и самка с пълен корем. Преди слагането им за размножаване на самката е поставена хормонална инжекция, след известно време заедно със самците - втора. Обработката на рибите е подобна с тази при лабеото. Рибите са поставени за хвърляне вечер, хвърлянето е станало в средата на следващия ден. Самката е хвърлила около 3000-4000 зърна, рибите не си ядата хайвера. Болшинството от зърната бързо побеляват и се покриват със сапролегния. Няколкото здрави се пренасят в инкубатор с вода с аналогичен състав. При температура 24°С инкубацията е продължила около денонощие. Стартова храна: артемия, дребна растителна. Полова зрялост след 2-3 години.

Етикети:

Тернеция

Gymnocorymbus
Тернеция
Семейство харациди (Characidae).

Gymnocorymbus ternetzi (Boulenger, 1895).
Разпространени са в басейна на реките Парагвай и Рио-Негро. Дължина до 6 см. D 11-12, А 40-42. Тяло умерено изтеглено на дължина, доста високо, с яйцевидна форма, отстрани силно сплескано, страничната линия е пълна. Има мастен плавник. Гърба е маслено-зелен, страните са сребристи с жълтеникав до син блясък. В предната част на тялото има 3 черни надлъжни ивици (през очите, зад хрилното капаче и в началото на "D"), които с възрастта стават сиви. При младите риби задната част на тялото, "D", "А" и мастния плавник са черни. Самеца може да съхрани черната си окраска, "С" с белезникав край. Самката е по-едра. Има и воална форма с удължени плавници. Миролюбиви, стадни риби, придържат се в средния слой на водата. Може да се отглеждат в общ аквариум, засаден с растения. Вода: 22-26°С, dH до 18°, рН 6,5-7,5 (по друг източник: dH до 30°, рН 5,8-8,5), чиста, ежеседмично сменяна. Храна: жива, заместители. Размножителен аквариум с дължина от 80 см, с сепараторна мрежа и дребнолистни растения, но не трябва да стигат до повърхността на водата (на 5-6 см от нея). Вода: 26-28°С, dH до 8°, КН до 2°, рН 6,5-6,8, свежа, ниво 15-20 см, аерация. За размножаване се слага двойка или група с преобладаване на самците (самките сутринта, самците вечер). Самката хвърля на растояние до 1000 зърна. Рибите се отделят, тъй като преследват малките и хайвера. Инкубационен период 20-30 ч, малките плуват след 3-4 денонощия. Стартова храна: инфузории. Малките се сортират по размер -- канибализъм. Полова зрялост след 8 месеца.

Етикети:

Кротушка

Gobio
Кротушка
Семейство Cyprinidae.

Gobio gobio (Linne, 1758).Синоним: G.fluviatilis.
Разпространени са в Европа (освен Италия, Норвегия и Шотландия), Средна Азия, Западен Сибир до р.Енисей, басейна на р. Амур и Китай. Обитават течащите водоеми, езера с чиста вода, при неравното песъчливо дъно или между камъни. Дължина до 20 см, в аквариум до 15 см. D 3/7, А 3/6,_ll 40-44. Тяло изтеглено, в напречно сечение закръглено, в задната си част леко сплескано, профила на гърба леко изпъкнал. Уста долна.1 двойка мустаци. Основното оцветяване на тялото е сиво-зелено, с тъмни петна, корема е сребрист с червеникав оттенък. Мирни, стадни риби, обичат чиста, богата на кислород вода. С удоволствие стоят над грунда срещу течението. Може да се отглеждат в общ аквариум, грунд чист пясък и камъни, растения. Вода: 5-20°С, dH 10-20° рН 7-7,5. Храна: жива, растителна, заместители. Размножаването се стимулира като през зимата се отглеждат при 5-10°С. Размножителен аквариум с дължина от 90 см за група риби (5 самки и 15 самеца), в който грунда се слага с наклон към една от стените (височина на грунда 3-4 см до 20см към другата ), растения. Аерация, филтрация. Размножаването е от края на април до юни, в продължение на няколко дена. Хайвера се прилепва към пясъка и растенията. След хвърлянето рибите да се отделят. Инкубационен период около 7 денонощия при 18-20°С. Стартова храна: инфузории. За хвърляне се слагат риби с дължина 8-9 см.

Етикети: