Бужурквина

Bujurquina

Бужурквина
Семейство цихлиди (Cichlidae).

Разпространени са в Южна Америка. Тялото е леко изтеглено на дължина, доста високо, сплескано. Главата е голяма, очите са едри."D" е дълъг, "С" е едър. При самеца края на "D" и "А" е изтеглен и заострен. Рибите са мирни, стават агресивни в размножителния период и грижите за потомството, придържат се към средния и долния слой на водата. Най добре е да се започне с няколко млади екземпляра (6-10) и след образуване на двойки останалите да се отделят. Аквариум с плоски камъни и растения, сред които и няколко с едри листа. Рибите може да се отглеждат в общ аквариум, но не с подвижни или агресивни видове. Вода: 24-26°С, dH 5-20°, рН 6,5-8, ежеседмична смяна на водата. Храна жива, заместители. Размножаване както в общ, така и в развъден аквариум. Хвърлянето се стимулира с добавяне на 1/5-1/4 свежа, мека вода и повишаване на температурата с 2-3°С. Вода: 25-28°С, dH 5-12°, рН 6-6,5. Двойката преди хвърляне образува и защитава територията си. Хайвера (до 400 зърна) се хвърля на предварително почистен камък или едър лист на растение, след което след 1-2 денонощия самката инкубира хайвера в устата си. Нерядко рибите си предават една на друга личинките, за да могат и те самите да се хранят. Малките за пръв път изплуват след 8-12 денонощия, но през нощта и при опасност още известно време се крият в устата на родителите си. Стартова храна: зоопланктон. Хайвера може да се вземе от самката и да се пренесе в инкубатор.
Bujurquina mariae (Eigenmann, 1922).Акара Мери
Разпространени са в Колумбия и северо-западната част на Бразилия. Дължина до 20 см, в аквариум по-малко. В XIV/8-10, А 111/7-8, ll 23-24. Отделните лъчи "С" излизат от контура му. Основното оцветяване на тялото е сиво-зелено, корема е белезникав. От горния край на опашното стебло към горния край на хрилното капаче минава права тъмно-кафява ивица, която след това, като хамут, обхваща горната част на тялото. На хрилното капаче има 4 вертикални сини ивици. Цялото тяло е покрито с множество блестящи, светло-сини петънца. Дъговата обвивка на окото е златиста. "D"е с зелено-син цвят със светло-сини петънца и оранжево-червени краища на предните лъчи, понякога с червени кантове. "А" и "С" са червеникави.
Bujurquina syspilus (Cope, 1872).Акара перуанска
Разпространени са в р. Амазонка. Дължина до 15 см. Основната окраска на тялото е маслено-медна.. От очите към "D" минава черна ивица. На хрилното капаче има блестящи щрихи с изумрудено-златист цвят. На тялото и плавниците има множество зелени, черни и сребристи петънца. През горния край на "D"минава ярко оранжева ивица, която към края на плавника става черна.
Bujurquina vittata (Heckel, 1840).Акара парагвайска
Разпространени са в басейна на р. Парагвай и щата Мату Гросо (Бразилия). Дължина до 12 см. D XIII-XV/9-10, А 111/6-8, ll 24-26. Основната окраска на тялото е жълтеникава до сиво-кафява, с множество петънца с зелен цвят на задната половина на тялото. От 8 напречни ивици добре се вижда само първата, разположена зад окото. "D" е със сини петънца и розови кантове. "А" и "С" са с зелено-сини петънца. При самката долната част на главата е с блестящо златист цвят.